Вдигат паметник на Героя от Дойран ген. Вазов

Столичният общински съвет (СОС) прие да бъде поставен паметник на генерал Владимир Вазов на едноименния булевард в район „Подуяне“, след съгласуване с Министерството на културата.

Вносители на предложението са общинските съветници Георги Георгиев, Малина Едрева, Борислав Бориславов, Карлос Контрера, Веселин Калановски, Грети Стефанова и Радослав Абрашев. Разходите по изработката, монтажа и поддържането на паметника ще са от фирма дарител, съобщиха от пресцентъра на СОС.

Генерал Владимир Вазов произхожда от славната фамилия Вазови. Негови братя са Патриархът на българската литература Иван Вазов, генерал-лейтенант Георги Вазов, лекарят Кирил Вазов, политикът, критик и дипломат Борис Вазов и офицерът Михаил Вазов.

През Първата балканска война (1912-1913 г.) генерал Вазов взема активно участие в сраженията при Селиолу, Гечкенли, Люлебургаз и Чаталджа. През Втората балканска война (1913 г.) действа успешно при Цариброд и Пирот, при Бубляк. Дренова глава и Градоман, припомнят столичните общинари.

В периода на участието на България в Първата световна война (1915-1918 г.) генерал Владимир Вазов е командир на 5-а пехотна дунавска дивизия и участва в тежките сражения на Завоя на р. Черна, където е ранен. От началото на март 1917 г. поема командването на 9-а пехотна плевенска дивизия, като ръководи тежките боеве при Дойран (16-18 септември 1919 г.).

По време на Дойранската епопея срещу 9-а Пехотна плевенска дивизия се изправят три английски и две френски дивизии, една гръцка тежка артилерийска бригада и гръцки конен полк. Въпреки многократното числено превъзходство на противника, българските войници и офицери печелят една от най-бляскавите победи в родната ни история, като успяват да изтласкат силите на Антантата, които дават над 10 000 жертви.

В периода 7 април 1926 г. – 14 март 1932 г. ген. Владимир Вазов е кмет на Софийската община. С избирането му на кметския пост започва нов етап от развитието на столицата. Той се характеризира с подобряване на финансовото състояние на общинските служби, което довежда до безспорни резултати във всички области от живота на столицата. За това допринасят и личните качества на Вазов – предприемчивост, всеотдайност и организационен талант, доказали го по време на Първата световна война и като талантлив военачалник, отбелязват от пресцентъра на Столичния общински съвет.

През шестте години на неговото управление започва осъществяването на най-големите начинания на Столичната община – изграждането на водопровода „Рила – София“, замислен в началото на 20-те години и окончателно завършен през 1933 г.

Построяват се водноелектрическите централи при Курило (1927) и Симеоново (1928). Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мотриси и ремаркета. Урежда се обезщетението, което Столичната община дължи на белгийското дружество за експроприацията на трамвайната служба по време на войната.

Подменят се повечето от дървените мостове на Перловската и Владайската река с железобетонни. Открива се Народната баня (1928) при Централната минерална баня и квартална баня в „Юч бунар“ (1931).

Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив (1928). През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отличаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители, припомнят вносителите на доклада.