Богров Open: Папая без да ходиш до Сейшелите, прасенце като в Пирот

Ако Истанбул има Капалъ Чарши, а Австралия Australian Open, то София си има Богров Open. Един гигантски микс от Илиенци, Битака и Женския пазар, който тази година получи мощно подкрепление – разбития великолепен подунски пазар, когото софийските чиновници нарочиха и закриха. И той вгради сянката си в бъдещ МОЛ. Да им приседнат комисионните на убийците му.

Сергиите на Богров Open се виждат от магистрала Хемус, а като тръгнеш за пазара от София кюфтетата на Калинка се надушват още от кръстовището на Подуенската гара. И шофьорът, от мощен прилив на стомашен сок, неусетно натиска педала. И след няма и 15 минути вече сте на тържището, защото пазар е слабо казано. Тука има всичко. От пресни домати до тропически маракуи и кокоси. Няма лято, няма есен – всичко каквото и където го е родила майката земя по света, се е изсипало в Богров. На достъпни цени. „И без да даваш 2 хилки за самолетен билет да Сейшелите можеш да хапнеш папая“, казва нашият гид, уникалният кулинар Маг Камий. И добавя: “Ще му кажа на Максим Бехар да дойде да види“. Максо е наш приятел, почетен консул на Сейшелите у нас. Няма да се разочарова. Няма да се тръшкат и тези, които ходят всяка събота и неделя в Пирот. Защо да се разкарват – и пазарът пазар, и прасенцето ги чака.

На Сейшелите и в Пирот обаче си нямат Калинка. Тя е също Маг, на скарата. МагНа Скара. Когато Камий опита кюфтета й, хлъцна и занемя.После дълго мълча, което за нея е неприсъщо. Като Калинкината има 28 сергии тип Скара-Бира. При нея обаче се чака близо половин час. През което време си казваш, че даже да са златни тия нейни кюфтета, не си струват толкова чакане. Като ги опиташ обаче, вече не мислиш така. Покрай сергиите целият пазар е потънал в полупрозрачен пушек. На връщане в София няма нужда да казваш къде си бил, достатъчно е да се доближиш на два метра разстояние.

Богров Open може да се конкурира и с големите търговски вериги. Месният му щанд е със сигурност по-разнообразен от техните. Днес има пресни малки прасенца, зайци, патици, кокошки и петли, пилета, пъдпъдъци. А за разкош и раци. Е, речни раци, не омари, но пък и тях къде ги има. За разфасованото месо да не говорим. Свинско, телешко, агнешко, гъши пастети и дроб. Колбаси, суджуци, луканки, пуски, баби и дядовци и прочие великолепие нямат равни в цялата търговска мрежа.

Сирената, кашкавалите и домашните млека няма откъде да ги купиш другаде. Тук тежката артилерия са няколко сергии с търговци от Родопите, „помашките“ им казват. Продукти с уникален вкус. Опитните купувачи ги дебнат от сутринта за двата специалитета – овнешки пържоли, наложени с лук и подправки, и телешки опашки. Те свършват още в ранни зори.

Домашните консерви, бидоните с туршии и зеле могад да задоволят всяка претенция. Тук всичко е родно, поне по рекламата. Всичкото зеле е от Петърч, всичкото вино от Карабунар, Мелник и Ивайловград. Месото е домашно „вчера заклано“, туршията „от моя бидон, вчера втаса“, зелето „вчера ми се избистри и го нося“. Няма грешка, патриотизъм.

Големият проблем на Богров Open е паркирането. Според очевидци тука дневно се събират до 10 000 души и не остава нива неутъпкана. Вече се мисли за паркинги и покрит пазар. Нещо, което със сигурност ще убие чара му. Не дай боже, да го сполети съдбата на Подуенския пазар.