Веселин Топалов: Номер 8 ми донесе късмет в Сан Луис

Веско, изминаха 17 години от оня октомврийски ден, когато България осъмна със световен шампион по шахмат. 

Всъщност в Уикипедия има грешка. Датата не е 16-и. Решаващата партия с Касимджанов, беше на 13-ти октомври, после на 14-ти трабяваше да играя в последния кръг с Полгар. Но тази партия нямаше значение. Закриването и церемонията по награждаването бяха на 15-и.

Като се връщаш назад във времето, какви са спомените?

Пристигнахме в Аржентина седмица по-рано. Беше по-различно Световно първенство – шампионът трябваше да бъде определен в турнир с участието на осемте най-силни шахматисти. Предната година в Триполи беше различно. Тогава се играеше с елиминации.

Мястото на турнира беше доста подходящо – хотел на брега на езеро извън Сан Луис, далеч от градската щумотевица.

Имаше ли някакво предчуствие? 

Не съм суеверен, но усещах, че това е моят момент. На 14 години станах световен шампион в Агуадиля в Пуерто Рико. Испаноговоряща територия. Мислех си, че в Аржентина ще имам същия успех, защото там също говорят испански. И бях някак си вътрешно спокоен и убеден в успеха. А пък и жребият преди турнира ми подсказа, че късметът е с мен.

Какво се случи на жребия? 

Всички изтеглиха номерата си и аз бях последен. Беше останал само номер 8. И той се оказа много късметлийски, защото само аз получавах правото да играя на една и съща маса по време на целия турнир. Такива са правилата при такива състезания в два кръга.

Това се оказа важно и за организаторите, защото след турнира можеха със сигурност да кажат: ето това е масата, на която е играл световният шампион.

Наскоро разбрах, че е притежание на частен колекционер.

Ти започна много силно – 6.5 точки от 7 възможни. 

Да. Още в първия кръг победих Леко, който беше един от фаворитите. Бях добре подготвен и успях да завърша турнира без загуба.

Всъщност кръг преди края беше ясно, че ти ще си новият шампион. 

Предпоследният кръг се оказа решаващ. Трябваше да играя срещу действащия световен шампион – узбека Касимджанов. Разликата между мен и Ананд беше точка и половина и ми трябваше реми, за да си осигуря титлата.

Спомням си, че Ананд беше зад гърба ми и нямаше как да следя какво се случва в неговата партия. Аз пък започнах много лошо и в началото бях в не много добра позиция. Когато обаче разбрах, че индиецът е завършил реми, реших да рискувам. Направих позиционна жертва на топ и успях да изравня играта. После разбрах, че само някои от най-добрите компютърни програми са давали това решение.

В крайна сметка половината от точката се оказа решаваща. Последната партия с Полгар нямаше значение, защото разликата между мен и Ананд остана точка и половина.

Помня, че английският гросмайстор Найджъл Шорт много се фукаше, че той ти е донесъл късмета.

Да. Той всеки ден обядваше в ресторанта с нас на една и съща маса. И така 12 пъти преди всеки кръг. Беше ни като талисман. До 13-тия – когато трябваше да играя с Касимджанов. Тогава на нашата маса беше седнал вицепрезидентът на ФИДЕ Мортен Санд. Трябваше да сменим масата, но очевидно е било за добро…

Успя ли да видиш нещо от Аржентина тогава? 

Много малко. За целия престой веднъж бяхме на гости на местния губернатор и веднъж ходихме със Силвио на кино. Навсякъде имахме сериозна охрана. Само няколко дни бяхме в Буенос Айрес. Години по-късно ходихме на мач Аржентина-Бразилия в столицата.

Пазиш купата нали? 

При мен в Саламанка е само едната. Бяха три. Едната оставих в Националния исторически музей още щом се прибрах в България, но наскоро приятели ми разказаха, че са искали да я видят, но уредниците им казали, че се съхранява в склад. За третата нямам спомен къде е.

Какво мислиш за последните сканадали в шаха с обвинения за измами? 

Според мен световният шампион Магнус Карлсен не е в добра форма и си намери оправдание. В последния си турнир загуби от двама индийци, единият на 16 години. Реално Магнус е прав, но не може да го докаже.