Защо ЦУМ два пъти не стана Национален исторически музей

Централният универсален магазин в София или както е известен ЦУМ, е една от знаковите сгради в центъра на града ни. Проектантът е арх. Димитър Писинов, а главен проектант на комплекса ЦУМ – Министерски съвет е арх. Коста Николов.

Магазинът е завършен и открит през 1957 г. При строителството му са унищожени много археологически останки от антична Сердика, а има и предположения, че в сутерена му все още има останали такива. ЦУМ дълги години е най-големият магазин на Балканския полуостров и всъщност е може би първият МОЛ. В култовата песен на Леа Иванова, посветена на ЦУМ от 1963 г. се казва „… купих шлифер, нов балтон, шапка нова с нов фасон, и червило, и чепици, и лепило и фъстъци, нов юрган и нов тиган, всичко, всичко купих с плам, и килимче за тъщата и гърненца за децата…“, а припева е „…ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ…заповядайте във ЦУМ…“

Даже и аз през 1981 г. от ЦУМ на шестия етаж си купих чудото на домакинската техника тогава – автоматична пералня и то от ГДР… просто такава имаше останала една….

През 1998 г. ЦУМ е приватизиран. Купувачът – кипърската фирма Regent Pasific e платила за 75 % от акциите 30 млн. германски марки, като 50 % са в кеш и 50 % в държавни облигации. През 2004 г. ЦУМ е придобит от Георги Гергов за 30 млн. евро.

С изграждането на съвременни молове в София след 2000 година, ЦУМ започна да губи клиенти, търговски оборот, престиж и свързаното с това рязко намаляване на значението си като печеливш търговски обект. На практика магазини работеха само на партера и мецанина. На двата последни етажа новият собственик разположи офисите на фирмите си, а в последствие бе направен и модерен телевизионен студиен комплекс. Впрочем в директорския кабинет на шестия етаж бяха снимани сцените със Стефан Данаилов като бос на филмовия МОЛ в култовия български сериал „Стъклен дом“.

През 2008 г. започнахме изграждането на втори метродиаметър на Софийското метро и работата по метростанция „Сердика-2“. Едновременно с това се стартира изграждането на Античния културно-комуникационен комплекс „Сердика“. При строителните работи излезе доста археология, която възбуди много емоции в най-различни граждански групи и организации…, но за това ще има отделна малка Софийска история. Вероятно заради тази археология при мен дойде Влади Агов и ми подхвърли идеята ЦУМ да стане Национален исторически музей. Тази идея изключително много ми хареса. И без това никога не съм приемал като нормално сегашното място на музея в резиденция „Бояна“ – далече от центъра, лош достъп с градски транспорт и освен това при запазения интериор на резиденцията, който е монументален и впечатляващ, историческите експонати се губят и не въздействат.

Представих си как би могло в сутерена на ЦУМ да се направи допълнително проучване за археология и как този сутерен може да се свърже с археологичния комплекс на запад и на юг директно в едно цялостно археологично ниво. Дори при строежа на Ларгото бях изискал стената към ЦУМ да се изпълни с отвори, зазидани с бетонови тухли, които да чакат времето, когато ще се случи единно археологическо ниво…Освен това сградата на ЦУМ като че ли е правена за музей – с прекрасен атриум, връзка между нивата с ескалатори, възможност за перфектна ходова линия. И на 5 мин. разстояние е Националния археологически музей, а на 2 мин. Музея на София. Намира се в центъра и има транспортно осигуряване с три метролинии и 7 трамвайни линии. Изобщо брилянтна възможност. Споделих идеята с бившия кмет, а тогава вече премиер Бойко Борисов. Той я възприе. Впоследствие, по коментари на негови министри в медиите, разбрах, че няма да се случи сделка между държавата и собственика, отчасти поради прекомерните претенции на собственика, отчасти по политически причини… за съжаление. По-късно имах възможност да разгледам какво се е случило междувременно на трети и четвърти етаж в сградата на ЦУМ. Там беше направена сериозна реконструкция и етажите се ползваха под наем от две големи чуждестранни софтуерни фирми. Работеха вероятно по 200-250 програмисти на етаж в „open space“ пространство, с по два – три стъклени аквариума с мека мебел за почивка. Само млади хора, кой с опашка, кой с оранжев гребен, кой с още по-странна прическа, всички със слушалки и в тишината се чуваше само тракането на клавишите на компютърните клавиатури. Това сигурно е по-добре от нищо, но едва ли е най-добрият начин за ползване точно на тази сграда…

Междувременно по темата ЦУМ имах един извънредно любопитен и много поучителен за мен разговор. През 2012 г. имах среща с Петър Междуречки – кмет на София в периода от 1978 г. до 1986 г. – един интелигентен, дипломатичен и мъдър човек. По време на неговото кметуване са изградени едни от най-мащабните строежи в София. Срещата бе организирана от мой съсед Кольо Платонов, враг на партията му, но квартален приятел на бившия кмет. Междуречки искаше да сподели впечатленията си от съвременното развитие на София. Срещата бе планирана за половин час, а продължи повече от три часа. Стана дума и за идеята ЦУМ да стане Национален исторически музей. Той се усмихна и каза – „младеж (за него бях младеж вероятно поради голямата разлика във възрастта), тази идея е от преди 35 години и е моя. Почти бях я реализирал – имаше включително и съгласието на първия в държавата. В последния момент обаче се намеси Людмила Живкова и по нейно настояване Националният истерически музей отиде в Съдебната палата“. Аз за пореден път се убедих във верността на твърдението, че всичко ново е добре забравено старо.

Все пак у мен има надежда, че държавата ще си върне ЦУМ и там ще бъде настанен Националния исторически музей. Убеден съм, че няма по-подходящо място, а българската история заслужава да бъде показвана и на българите, и на света…

А на снимката си представете, че виждате Националния исторически музей на България… ЦУМ е частта със зеления покрив…и някой ден някоя култова певица запее „…ЦУМ, ЦУМ, ЦУМ…заповядайте в Националния исторически музей…“

От Фейсбук профила на автора