Песен от нюйоркски мюзикъл, базирана върху работата на унгарски драматург, става футболен химн в консервативна Англия.
Странно, но все пак, точно такава е историята на “You’ll Never Walk Alone” (Ти никога няма да си сам). Въпреки че се пее от множество фенове на няколко различни футболни клуба по света, как точно тази песен се свързва с “Ливърпул”?
В началото на 20-ти век Ференц Молнар – унгарски писател, журналист и драматург – поставя “Лилиом“ – пиеса за една обречена любовна афера. Тя се състои от две основни сцени. Първата е карнавал в Будапеща, а втората – в Рая. За жалост тази постановка не постига очаквания успех, пише Ритнитопъ.
За сметка на това през 1945 г. американско дуо от композитори Ричард Роджърс и Оскар Хамерщайн, добиват правата да поставят своя мюзикъл – “Карусел“, който е базиран върху оригинала на Молнар. Една от новите песни, създадени специално за музикалната пиеса, се казва “You’ll Never Walk Alone”.
Текстово тя размишлява върху трудните времена, смъртта, човешката съпротива и съдбата. Песента е бавна и меланхолична, но написана точно в края на Втората световна война тя започва да се харесва на публиката.
Нито една от двете характеристики на песента не подсказват за нейната популярност сред музикалните поп среди. Или още повече сред футболните. Но 20 години по-късно тя преминава от света на попа към света на футбола.
В основен двигател за това се превръща бандата от Ливърпул “Gerry and the Peacemakers”. Gerry всъщност е Джери Марсдън. Той е роден в Токстет, квартал, разположен от южната страна на центъра на града.
Музикантите подписват с промоутъра Брайън Епстайн, чиято друга група е “The Beatles“. През 1963 г. “Gerry and the Peacemakers” издават песента “How Do You Do It“, която се изкачва на върха на британските музикални класации. Те надграждат със заглавието “I Like It“, което отново се окичва с първата позиция в чартовете.
Звукът на ливърпулските банди става все по-разпознаваем, докато на “Анфийлд” се превръща в традиция да се изреждат топ 10 на песните от класациите като едно своеобразно обратно преброяване преди началото на мачовете.
Съществува дори и всеизвестната картина на трибуната “Коп“, която се поклаща под звуците на песента на “The Beatles” “She Loves You” през 1964 г.
“Gerry and The Peacemakers” се нуждаят от трети номер 1 сингъл през тази година и Марсдън предлага песента “You’ll Never Walk Alone” на Ерпстайн и Джордж Мартин, музикалния аранжор на групата и на “The Beatles”.
“Първо чух “Walk Alone” през 1960 г. на плоча. Харесах я, харесах аранжимента на песента. След това я сложихме в едно от нашите шоута, но ние свирехме рок енд рол. Всеки път, когато стигнехме до “Карусел“, публиката спираше, гледаше и започваше да пляска. В мигове като този аз си мислех: “Уау, това е прекрасно”, казва Марсдън през 2001 г.
Gerry and the Peacemakers издават песента “You’ll Never Walk Alone” през октомври 1963 г. Тя остава на върха на чартовете за месец. Това дава време на публиката на “Анфийлд” да свикне с текста и мелодията на песента. А помитащата сила на това почти госпъл парче се разпространява бързо.
“Когато излезе от топ 10, песента бе премахната от плейлиста. На следващия мач “Коп” крещеше: “Къде е нашата песен?“. Така че тя бързо бързо бе върната”, казва Марсдън в друго интервю.
Пред 1965 г. известен британски телевизионен коментатор описва “YNWA” като отличителната песен на “Ливърпул”. Разбира се, песента съвпада с ренесанса на звука на “Мърсисайд”, но също така и с възхода на червените от “Анфийлд” под ръководството на харизматичния мениджър Бил Шенкли.
През сезона 1963/64, точно сезона на “YNWA”, “Ливърпул” печели първата си титла от 17 години. Те триумфират отново през 1965/66, като между двете титли печелят и FA Cup през 1964/65.
С титлата на “Евертън” от 1963 г. и техния триумф в FA Cup през 1966 г. градът, неговата музика и футболните му клубове печелят глобален статус. По време на американското си турне през 1964 г. червените момчета на Бил Шенкли са поканени в шоуто на Ед Съливан, където компания им правят “Gerry and the Peacemakers”.
“Качихме целия отбор на сцената и изпяхме “YNWA” заедно в шоуто на Ед Съливан. На слизане от сцената Бил Шенкли ме спря и ми каза: “Джери, синко, аз ви дадох футболен отбор, а ти ни даде песен”. Гордостта ми не можеше да порасне повече”, припомня си Марсдън.
“You’ll Never Walk Alone” остава във времето. Когато “Ливърпул” се развива като европейска сила през 70-те и началото 80-те, песента е основен саундтрак на тяхната доминация. Тя става част от клуба.
Когато Шенкли умира през 1981 г., Марсдън пее солова версия на песента в негова памет. А когато портата на Шенкли бива издигната година по-късно, на върха й са поставени думите “You’ll never walk alone”, изковани от желязо.
Песента винаги е била на “Анфийлд“, но лека полека започва да се разклонява и в популярната култура. Популярният DJ на BBC Джон Пийл, фанатик на тема “Ливърпул” – вторите имена на децата му включват Анфийлд, Шенкли и Далглиш – пуска песента от време на време в национален ефир. По суровия начин, изпят от червената публика.
Пийл също така пуска сантименталното изпълнение на песента от Арета Франклин в своето шоу на 17-ти април 1989 г. Само два дена след трагедията “Хилзбъро”. “YNWA” веднага придобива едно по-голямо значение за ливърпулската публика и за засегнатите семейства. Стоицизмът в посланието на песента е нужен в рамките на десетилетия, в които семействата на жертвите търсят справедливост.
“YNWA” се превърна в наша молитва. Тя принадлежи на нашите семейства сега”, казва Маргарет Аспинали, член на групата, подкрепяща пострадалите семейства в трагедията “Хилзбъро”.
По-късно песента се разпространява из целия футболен свят. От “Селтик” до “Фейенорд“. Та чак до Германия, където “Майнц” и “Борусия” (Дортмунд) осиновяват песента. Щастливо съвпадение за Юрген Клоп, тъй като това са двата му предишни клуба, преди да стане част от “Ливърпул” през 2015 г.
“В Германия два клуба пеят “You’ll Never Walk Alone”. “Майнц” и “Борусия”. И сега дойдох на оригиналното място. А чувството не спира да бъде специално. То винаги предизвиква тръпки по цялото ми тяло“, казва Клоп.
„Анфийлд” е известен по света с кипящата си атмосфера. Със самото си стъпване на терена гостуващите отбори губят ума и дума, изправени пред величието на трибуната “Коп“. Величие, което се крепи на многобройните фенове, подкрепящи отбора на сърцето си с жар и плам. И пеещи “You’ll never walk alone”.
Песента, която се превърна в символ на цял един футболен клуб. В символ дори и на цял един град, лежащ спокойно до реката Мърси, чиито вълни се движат в такт с това популярно парче от началото на 60-те години.
