Как попаднах в немски плен

От всички езици най-голяма слабост ми е немският. Език свещен на мойта младост. Няма друг, който да мирише така на море, немкини и любов. Я, я, шнеле, вундабар, каква красота! Кой друг език има такава сила на страстта? Английски – сори. Руски – нет, спасиба. Може би само донякъде турският – яваш, яваш, аферим!

Немският език. Толкова малко го знам, а толкова много ми е дал. И радости, и спомени, и болка и разочарования. С него никога не ми е било скучно, откакто ме въведе в дебрите на тази омайна реч фрау Овчарова от Хасково.

Тя беше очарователна жена. Изискана буржоазка от 40-те години, странно попаднала сред трудовите жени от зрелия соц на 70-те. И тъй като най-типичното за този соц беше дефицитът, фрау Очварова се възползваше блестящо от това. В Хасково имаше силен недостиг на преподаватели по чужди езици. Поне по мое време. Имаше бол по руски и френски, по немски тум-таме, по английски никак. И я търпяха.

Фрау Овчарова ни пое в седми клас. Беше строга като надзирател в Освиенцим. Още първия час ни каза, че трябва да учим немски, защото иначе „ще си останем прости като Бай Ганю“. После ни разказа как от българските строежи се чували само каруцарски псувни. А от немските се носело едно тихо „шшшшш“. Знаете ли защо, пита ни фрау Овчарова. Ние тъпеехме. Защото, когато немски работник подаде тухла на друг немски работник, му казва бите шойн. А той му отвръща – данке шойн. И така шшшшшш. Преди пет години минах покрай немски строеж и се заслушах. Един напсува друг на майка. Менят се времената.

Учеше ни така фрау Овчарова, но взе че избяга. С мъжа си, най-известният хасковски зъболекар д-р Овчаров, духнаха за Австрия. И ние си останахме прости. За една година обаче тя извърши чудеса. Каквото знам по немски, знам го от нея. Примерно, и до днес чета безгрешно. Бавно де, много са ми дълги сложносъставните думи, но чета перфектно. И произношението ми е завидно за обучението.

До граматиката с фрау Овчарова обаче не стигнахме и това ми остана болката. Насосвам думи, опитвам се да ги свържа граматически, и се получава нещо ужасно. Една близка до леглото ми девойка, завършила немска гимназия, много ми се чудеше. Как, вика, знаеш толкова много думи, а не можеш да вържеш изречение? Ами не мога, Овчарова избяга, изостави ни клети вайзен, кво да направя.

Дефицитът ни удари и в гимназията. Имахме непрекъснато свободни часове по немски. Така си останах с наученото в седми клас. Животът ме ме накара обаче да бъда реалист, да се задоволявам и ценя малкото, което имам.

Какво е да знаеш чужди езици прозрях на морето, моето първо и единствено море като гларус. Късно се развих в това направление, а имах толкова много потенциал.

Още първите дни моят немски рязко ме извиси над останалата маса гларуси. Техните познания бяха скромни, не надскачаха трите „ш“ – шварцен меер, штрандт и шлафен. Аз бях къде по-напред. Редях моите дълги почти безглаголни словосъчетания като един истински поет. Усетих, че с това веднага будя интереса на немкините. Нещо, за което бяха нужни две думи, аз използвах десет, и то в невероятни склонения и спрежения. Гледаха ме ококорени. И се разбирахме чудесно. И наистина, коя девойка няма да се разтопи като чуе да й шепнат изречение като „море, пясък, вълни, красива, ходя, чайки, защо, пътека, весел, залез, вървя, обичам, дискотека, дружба, бунгало, птици“. Още на „чайки“ те се разчувстваха, а на „бунгало“ – виждах вече закачливо пламъче в очите.

С Рита от Бремен връзката ни беше кратка, но ще я помня цял живот. Това беше първата ми жена, първият секс. Не стига, че бях млад и красив, ами и късметлия. Да намериш западногерманка в морето от източни немкини, полякини и рускини, беше като шестица от тотото. Спечелих Рита с измама. Едни софиянци, които ме видяха с каква лекота си говоря с немкините, ме помолиха да им уредя среща с дойче медхен, с които се запознали на плажа. Те не знаели немски обаче, софиянците. Аз откликнах, заведоха ме при тях и като видях Рита ми се подкосиха краката. Красива като фея, секси, усмихната. Аз се смутих, запелтечих, което придаде на заучения ми речитатив неподозирана сила и чувство. Рита реагира още на „вълни“ и „красива“. И от там нататък захвърлих почтеността и си уредих среща сам. Пратих софиянците за зелен хайвер и вечерта в 19 часа бях пред „Бисер“. Същият хотел, под чието стълбище спахме с Чончев като пристигнахме тука, скрити от дъжда с багажа. Сега гордо се излежавах в хотелската стая с гола германка в леглото, пиех кока кола и ядях тоблерон. Бях на върха на щастието. На другия ден видях Рита с мустакат младеж в моряшка фланелка, вървяха ръка за ръка. Това беше оценката й за моята нощна работа.

С Кака Здравка, както я кръстих още щом я видях – беше яка като  плувкиня от ГДР, се запознахме в морето. Буквално. И там можеше да потъне драматично на дъното нашата неосъществена любов. Кака Здравка играеше с приятелките си волейбол във водата. А аз обикалях и душех наоколо. Изведнъж топката им долетя към мене, а след нея и Здравка. Аз използвах знака на съдбата, и й я подадох силно, през гърди, баскетболен пас. Тя я закова. Аз я дарих с чаровната си усмивка и се обърнах. Нещо ме прасна по главата в следващия миг, усетих че е топката. И реагирах светкавично, като паднах театрално по очи. Здравка ме вдигна от водата, като се смееше гръмогласно и така се заиграхме. Взе ме в техния кръг да играем волейбол, после тя влезе да плува, а аз – след нея. И докато се гонехме из водите и се подпличквахме, аз загубих чувството си за самосъхранение. Забравих, че мога плувам, колкото да не се удавя, и не влизам по-навътре от шамандурата. Сега обърнах главата и видях, че тя едва се вижда! Майко мила! Забравих и за кака Здравка, и за бъдещите си творчески планове с нея, заплясках отчаяно към брега. Ама това е море, не басейн, колкото повече махаш, сякаш толкова повече се отдалечваш. Плувам отчаяно и потъвам, изплувам, плувам и пак птотъвам. В един момент силите ме напуснаха и започнах да се давя, а бях далече от брега. Отивам си, помислих си, ще се удавя заради една кака Здравка. Да бях поне направил нещо. Нелеп, тъп край. В несвяст усетих, че ме подхващат и измъкват на брега. Там се освестих, отворих очи и видях кака Здравка и някакъв спасител. И хора около нас ме гледат угрижени. Като видя, че отворих очи, кака Здравка се успокои и отиде да си играе волейбола. Спасителят ми тегли една майна и нещо от рода „научи се да плуваш, а после гони немкините“. Лежах на плажа и си мислех – голяма излагация, няма що, ама поне съм жив.

Още по-драматично беше с Лена от Йена. С нея се запознах в една кръчма

на брега на плажа в Приморско в ММЦ-то, точно под къмпинг „Лес“, където бяхме опънали палатката. Успях да я отделя от компанията й и вече седяхме двамата и си пускахме ръце под масата. На втората чаша се целувахме, работата беше опечена. Но бях млад и неопитен. Хем сърби, хем боли. Хем искам да тръгваме, а тя беше готова, хем си викам да пийна още едно за кураж. С Лена минах по кратката програма на вълшебното си изречение – плаж, пясък, море, чайки и до красиво. В един момент усетих, че ме хваща, платих и тръгнахме преплетени, горящи от страст. Лена беше готова да ме събори още на плажа и го направи щом видя една закътана дюна. Тогава имаше още дюни. Но аз вече бях зацапал свещите яко, главата ми се въртеше и преплитах краката. Лена ме крепеше. Та там на дюната, ме събори и ме започна. Аз обаче скъсах плувката в тоя момент. Помня само че върнах водките и кротко заспах върху нея. Младост, подведе ме. И тука се проявила немската чест. Вместо да ме остави там да ме кълват чайките и да ме отнесат вълните, Лена ме метнала на гръб и нагоре по стръмното – право в къмпинга. Там ме хвърлила върху палатката. Сутринта Чончев ми вика – снощи една немкиня те донесе – не знам немски, но я разбрах – тоя си го вземете, за нищо не става. Пак резил с немкиня.

С немския си език през годините

съм имал много още преживявания.

В големи официални чуждоезични компании, където се говори основно на английски, минавах с номера, че говоря само немски. Навсякъде вървеше безотказно. Даже ме глредаха уважително, че знам език, който те не говорят. Само веднъж, във Франция, чух че говорят и на немски, и замълчах умно. Но събудих подозрения дали не съм глухоням. Тогава Диана Дамянова, господ здраве да й дава, ме измъкна от неловката ситуация блестящо. Те ме пробват на няколко езика, аз мълча. А тя им обяснява внимателно – момчето е от дълбоката провинция, жертва е на комунистическия режим, който не толерираше знаенето на чужди езици. Ми права е, така си беше. Знаех си, че Дамянова ще има голямо бъдеще извън профсъюзите. Това тогава си беше фантастичен кризисен пиар.

Веднъж обаче номерът ми не мина. Командировка съм в Гърция, там съм спокоен. Идвал съм много пъти, знам че всички гърци говорят английски, но никой немски. До мене се случи засукана гъркиня, колежка, очите ми изтекоха. И тя прояви интерес, пробва ме на гръцки, йок, английски – излизам с моя номер, само дойч. И тя като запраска един брилянтен немски…Успях да кажа само ендшулдигунг зи бите, айн момент, и да се изнижа безмълвно, по английски. И да не се върна повече. Незнанието на езици влияе пряко на възможностите за секс.

Във фоайето тъкмо си завивах шала, ме застигна гъркинята. Господи, казах си, защо ме наказваш. Държеше в ръката си телефона ми. Върни се, аз се шегувах – проговори ми на български! – майка ми е немкиня, баща ми е българин, живеем в Гърция. Шегувах се, остани.

Плени ме пак немкиня. В хотелската стая ме разпита подробно. В един момент си спомних вълшебното плажно изречение и го започнах. Изкарах го чак до края, до „птици“. Тя беше зашеметена.