Честита Баба Марта!

Днес празнуваме Баба Марта – един от най-почитаните български обичаи с хилядолетна традиция.

Баба Марта е митично създание в българския фолклор. В народните вярвания, представени в пословици и приказки, името ѝ е свързано с името на месец март. Една от трите персонификации на календарни месеци в българските митични представи, наред с Голям Сечко и Малък Сечко – януари и февруари, представяни като братя с лют характер. Баба Марта се смята за тяхна сестра – ту усмихната и добронамерена, ту непредвидимо люта.

С Баба Марта и месец март се свързват много обичаи и празници, посветени на идващата пролет. През целия месец се извършват обреди за гонене на змии и гущери, както и гадания, свързани с някои прелетни птици.

Най-известният обичай, свързан с нея, е закичването на хора и млади животни с мартеница (в изначалния вариант – усукани бяла и червена нишка) на 1 март – денят на пристигането на Баба Марта.

Легенда, възникнала през 30-те години на 20 век, свързва появата на мартеницата с прабългарите.

Във фолклора Баба Марта е представена като сестра или като жена на Голям Сечко (януари) и Малък Сечко (февруари). Тя винаги е недоволна от тях – или са ѝ изпили виното (ако са ѝ братя), или че са свършили някоя голяма пакост. Старицата (невестата) им се гневи, вследствие на което времето се разваля.

Според една разпространена приказка, една старица козарка извела стадото си в планината през последните мартенски дни, мислейки че Баба Марта ще я дари с хубаво време, понеже и тя е стара като нея. Баба Марта се разсърдила, поискала няколко дни назаем от брат си Февруари, и ги получила. Тези дни се наричат в народната традиция „заемни дни“, „заемници“, „броени дни“. Марта пуснала силни снегове и виелици, които замразили козарката и стадото ѝ в планината. Замразените се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода.

Според традицията, мартеница се носи до долитането на щъркелите (или до виждането на тяхно гнездо), което се отъждествява с идването на пролетта. Тогава се сваля и се връзва на цъфнало плодно дърво, за да даде много плодове. В случай, че овошките са вече прецъфтели, обичаят повелява мартеницата да се скрие под скала или голям камък, за да отиде магическата ѝ сила в земята и в природата.