Днес се навършват 35 години от едно историческо за България и за световния спорт събитие – поставянето на непокътнатия и до днес световен рекорд 209 см на Стефка Костадинова в скока на височина.
На 30 август 1987 г., по време на II Световно първенство зрителите по трибуните на Олимпийския стадион в Рим и милиарди пред тв екраните, стават свидетели на изумително постижение, което и до днес остава недостижимо за никоя друга атлетка на планетата, съобщава „Дарик“.
Тези 209 см в италианската столица са част от феноменалната кариера на българката, призната за абсолютен хегемон в дисциплината за всички времена и за една от най-великите в световната спортна история.
Тогава, едва 22-годишна, Стефка бързо си е осигурила неоспоримо превъзходство в скока на височина и побеждава навсякъде. Сякаш, за да се засили ефектът от предстоящото уникално постижение, атракцията на Стефка се предхожда от един световен рекорд в бягането на 100 м. Канадецът Бен Джонсън взривява трибуните, но публиката тепърва предстои до види нещо също толкова гениално, но много по-трайно. Нещо, което ще остане да блести десетилетия наред. Световният рекорд на Стефка Костадинова от 209 см. Стефка стига до рекорда в Рим с 9 успешни скока. Покорява недостижимите и до днес 209 см от втори опит.
„Тези 209 см станаха през годините нещо като мой запазен знак, нещо като емблема, която стои като доказателство за човешките възможности – коментира самата Костадинова във връзка с годишнината. – Но световният рекорд не е само мой. Той е на България. Този рекорд, а и всичките ми други рекорди и успехи станаха факт благодарение на хората край мен, на моя екип, на треньори, доктори, на ръководители и на държавата, инвестирала в спорта. Благодаря на Ники Петров, с когото още сме световен тандем. Той ме възпита като спортист, жена и човек. Благодаря на клуб „Тракия”, на спортното училище в Пловдив и на атлетическата ни федерация. И нещо много важно – това постижение е и благодарение на останалите много силни българки в дисциплината.Българската школа роди такава конкуренция, която помиташе рекордите.
Тогава, на Олимпийския стадион в Рим не съм мислила за това колко време ще удържат тези 209 см… Емоцията беше толкова силна… Много атлетки след това опитваха да подобрят рекорда – някои бяха много близо, аз самата също опитвах десетки пъти… И сега, когато отново отбелязваме годишнината, пожелавам на всеки да намери своя личен път към върха“.