70 000 топчета за пинг-понг на сцената на Народния театър

Театърът на Орелиен Бори е във въображението на този, който гледа. Това сподели световноизвестният френски хореограф, режисьор и визуален артист по време на пресконференция с представители на български медии вчера.

Бори е в София, за да представи на 5 и 6 април с Младен Материч на сцената на Народния театър спектакъла „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“.  Изкуството, което той създава, е хибрид между визуален и танцов театър, цирк, куклено изкуство, акробатика, живи картини.

„Обичам да си задавам въпроса: що е то? И нямам еднозначен отговор – аз изтривам тази граница, която съществува между отделните изкуства“, каза Орелиен Бори.

Разнородни са и актьорите, които той използва в своите проекти – танцьори, циркови артисти, спортисти акробати, хора от различни държави и нации. „Но на сцената всички говорим един език, който театърът изобретява“, уточни хореографът.

Темата на спектакъла, който ще видим – „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“, е паметта. А тя не се съобразява с физиката, отбеляза авторът, който на младини е получил подготовка на учен. Паметта преувеличава и изтрива някои неща, измисля си други, разбърква ги и ние запазваме спомена за един преобразен свят.

„В представлението се разказва за мъж, който има съпруга, деца и възрастни родители, които скоро ще умрат. Тогава бях на 22 години и много далеч от тези неща. Сега осъзнавам, че този мъж – това съм аз. Исках да измеря тази разлика“, сподели режисьорът.

В „Спомням си, че Небесата са далеч и Земята също“ 70 000 топчета за тенис на маса ще обсипят голямата сцена на Народния. За Бори това са елементите, които въплъщават паметта: те са плаващи, мястото им никога не е фиксирано, всичко останало се плъзга върху тях – те заместват унищожения под на някогашната оригинална постановка.

Копродуцент на спектакъла, който българската публика ще гледа, е режисьорът Галин Стоев, директор на Националния театър в Тулуза.