Къде сте, учители, любими…

Не искам да повярвам, но сякаш учителското съсловие се е снижило и заключило в килерите на своята предпазливост.

Може да греша, но аз лично не прочетох нито един апел, който да импонира на обществените нагласи относно гей-пропагандата в училищата. Потомците на учителите, тръгнали от килийни училища, създали трайният и борбен дух на предците ни, днес закусват с нехайство и буксуват пред заложените образователни капани. Къде сте, учители, любими, възпявани и окъпани във вярата на общество и родители?

Или плувате спокойно в катранените води на Онези списъци, прокламиращи образователно гьотверентство… Аз не чух гласа ви, който трябваше да пори въздуха, напоен със саждите от розови огнища. Днес вие заеквате пред покоя си, пред пазарската си чанта, пред комфорта на предпенсионната си възраст.

Чакат ви да окапете и да ви заменят с новите гаменчета, попили еврогейското лизачество. Или малки пликчета удоволетвориха колебанията ви… Или обещания за пост… Озадачава ме мълчанието ви, а то е винаги равно на съдействие.

Абдикирали сте зад барикадите на послушанието. Чувството ми спрямо това е на срам и… съжаление.

Мълчанието е блудство, по-голямо от онова, против което сме.

От Фейсбук профила на автора