Граждани на ЕС ще могат да купуват земя у нас

Съдът в Люксембург отмени последното ограничение за граждани на ЕС да придобиват земеделска земя в България. Това се случва 17 г. след членството на страната ни в съюза.

Пречките трябваше да отпаднат още през 2014 г., но вместо това, с промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) в разрез с Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС) държавата постави нова бариера. Според закона „право на собственост върху земеделски земи могат да придобиват физически или юридически лица, които са пребивавали или са установени в Република България повече от 5 години“, като правилото не се прилага само при наследяване по закон, съобщи lex.bg.

Днес обаче Съдът на ЕС постанови, че членът в ДФЕС „трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която придобиването на право на собственост върху земеделски земи, намиращи се на нейна територия, е обусловено от изискването приобретателят да е пребивавал повече от 5 г. в тази държава членка“.

Предисторията

Пет години след присъединяването на България към ЕС гражданите на съюза и на държавите в Европейското икономическо пространство (ЕИП) получиха правото да придобиват неземеделска земя в страната. От 2012 г. те и дружествата, които са регистрирали в България, както и чуждите компании от страните от ЕС и ЕИП, могат да притежават неземеделска земя.

За земеделската земя ограниченията трябваше да отпаднат от 1 януари 2014 г. Вместо това да се случи, с чл. 3в от ЗСПЗЗ бе въведено ново изискване за всички, които искат да я придобият – да са пребивавали поне 5 г. в България.

Правилото, което въвежда тази разпоредба, е общо за всички граждани – български и чуждестранни и от него следва, че физически лица, които поне през последните 5 г. не са пребивавали или не са установени в България, нямат право да придобиват земеделска земя с какъвто и да е вид сделка. За юридическите лица изискването за регистрация поне 5 г. преди придобиването на земята може да бъде преодоляно, ако съдружниците (или учредителите на АД) отговарят на изискванията за пребиваване или установеност.

След приемането на чл. 3в от ЗСПЗЗ Европейската комисия започна наказателна процедура.

До днешното решение на СЕС, по силата на което чл.3в ЗСПЗЗ вече няма да се прилага, се стигна заради преюдициално запитване от Районния съд в Бургас.

Решението на СЕС

Преди да стигне до извода, че чл. 3в ЗСПЗЗ е несъвместим с правото на ЕС, съдът в Люксембург изследва целите, с които е приета разпоредбата. Те са изложени така пред него от РС-Бургас: „…въвеждайки ограничения за инвестициите в български земеделски земи, тази национална разпоредба има за цел да гарантира, че тези земеделски земи ще продължават да се използват съобразно тяхното предназначение. Тази юрисдикция уточнява, че спекулативните сделки със земеделска земя, както и продажбата на такава на чуждестранни инвеститори, чиято цел е използването на земята за други цели, биха довели до значително намаляване на обработваемата земя, както и до свързаното с него изчезване както на малките, така и на големите български земеделски производители“.

СЕС посочва, че макар сами по себе си такива цели да са от общ интерес и да могат да обосноват ограничения на свободното движение на капитали, все пак ограниченията трябва да бъдат подходящи и реално да водят до постигането им. И заключава, че задължението за пребиваване в чл. 3в от ЗСПЗЗ е особено ограничително.

В решението се коментират и възможните други мерки, с които България би могла да ограничи придобиването на земеделска земя със спекулативна цел и да гарантира, че ще се използва по предназначение. Примери за такива е дала Европейската комисия – „мерки, с които се въвежда например облагане с по-високи данъци на сделките за препродажба на земеделски земи скоро след като са придобити, или още изискването за значителен минимален срок на договорите за наем на земеделски земи“.