Защо бе, дребни?

Измамници баш на Великден…Влизам в голям супермаркет „Фант…“. Между другото взимам и четири-пет пакетчета носни кърпички с червен етикет, намалени на 25 стотинки.

На касата розобузо момиче ми ги хваща по 44 стотинки. Нали са намалени, викам. Ами да ходим да видим, предивзиква ме момичето.

Остави, рекох. Не искам да ме псува великденската опашка на касата. Хората са настървени.

И тя ме остави да си мачкам касовата бележка, както кондуктор мачка надупчен билет.

Излязох навън. Дъждът идеше. Мина ми през акъла как вчера искаха да ме прекарат със седем лева за един пастет.

Дъвчейки дъвка, продавачката рече – ще отлепя етикета от кутийката и ще ти приспадна седемте лева.

И без да се извини продължи за дъвче яростно.

Добре че от време на време си взимам очилата, за да им разчета дребните измами.

Купувам един козунак, чета етикета (стига, Цирков, престани!), в козунака нито мляко, нито яйца.

Бах мааму, с к’во ги правят тия козунаци?

Небето се е смрачило, наливам си чиста водка…Ама много чиста, като планинско ручейче, и отпивам.

Дребни великденски измамници… И не само великденски.