Почина отец Боян Саръев, Кръстителя на Родопите

Тази вечер в кърджалийската болница почина отец Боян Саръев, енорийски свещеник на храм „Св. Успение Богоридично“ в квартал „Гледка“.

67-годишният духовник беше тежко болен в последните седмици. Първоначално той бил лекуван в столицата, но в последните дни го преместили в интензивното отделение на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“. Саръев имал проблеми с черния дроб, а по-късно се появили и съпътстващи заболявания, уточнява 24rodopi.

Боян Саръев е роден на 5 май 1956 г. в село Жълти чал, в семейство на мюсюлмани, но приема християнството.

Завършва милиционерското училище в Стрелча, след което работи като сержант в Крумовград и София. През 1985 година завършва и школата на МВР в кв. „Симеоново“ в София. По-късно започва работа в завод „Електрон“. През май 1990 г. е ръкоположен за дякон, а по-късно и за свещеник в Пловдивската епархия. Служи в църквата „Св. Успение Богородично“ в град Кърджали.

През 1990 г. Създава Движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча“, което си поставя за основна цел да върне в християнската вяра потомците на ислямизираните българи.

За отец Боян Саръев и неговите земни дела може да се каже много. В продължение на 20 години, отец Боян Саръев изхранваше целогодишно близо 100 човека в разкритата трапезарията при храм „Св. Успение Богородично“ в кв. “Гледка“.

Той бе един от първите в област Кърджали, изразили готовност да приемат бежанци от Украйна и призова за разбиране и взаимопомощ местното население и власти. И подслони бежанскии семейства през пролетта на 2022г., а през май дори въведе в Христовата вяра четири украински деца.

През пролетта на тази година той подмени изцяло иконостаса на храм „Св. Успение Богородично“ в кв. “Гледка“, поставен от основаването на църквата през 1939г., както и стенописите в нея. Тогава свещеникът каза за БТА: „Винаги съм искал, както съм тук над 30 години, да го подменя, но все не са стигали средствата. Твърде много работа се отметна тук и от една обикновена селска църквичка това място се превърна в православно духовно средище не само за кърджалийци и за Родопите, но и за цялата страна, защото хора идват от цяла България. Та така или иначе трябваше да се направи нов иконостас, нямаше и стенописи“.