Шведът Сванте Пебо от института „Макс Планк“ за еволюционна антропология спечели Нобеловата награда за медицина, съобщи сайтът Nobelprize.org.
Наградата му се присъжда от Кралския Каролински медицински институт за „откритията, свързани с геномите на изчезнали хоминини и човешката еволюция“.
Нобеловият лауреат за 2022 г. открива, че гени от вече изчезнали хомини са преминали в хомо сапиенс. Този древен трансфер на гени към съвременните хора има физиологично отражение днес, например за начините, по които имунната система реагира на инфекции.
С новаторските си изследвания Сванте Пебо постига нещо, което на пръв поглед изглежда невъзможно – секвениране на генома на Неандерталеца, изчезнал роднина на днешните хора. Той прави и сензационното откритие на неизвестен дотогава хоминин – Денисовеца.
Фундаменталните изследвания на Пебо дават началото на изцяло нова научна дисциплина – палеогеномика.
Тази година паричната равностойност на наградата е 10 милиона крони (около 900 000 щатски долара). Тя се разделя между лауреатите.
Първата Нобелова награда за физиология или медицина е връчена през 1901 г. на Елим Адолф фон Беринг от Германия „за работата му върху серумната терапия, специално за прилагането й при дифтерия, с което отваря нов път за медицинската наука и дава на лекарите победоносно средство против болестта и смъртта“.
Миналата година Нобеловата награда за физиология или медицина спечелиха американецът Дейвид Джулиъс и ливанецът Ардем Патапутян за откриването на рецепторите за температура и допир. Откритията им обясняват как те предизвикват сигнали в нервната система. Тези знания се използват за разработване на лечения за редица болести, включително и хроничната болка.
Сред по-известните учени, получили Нобеловата награда за физиология или медицина, са: Иван П. Павлов (Русия) /1904/, Роберт Кох (Германия) /1905/, Александър Флеминг (Великобритания) /1945/, Джордж Бидъл (САЩ), Едуард Тейтъм (САЩ), Джошуа Ледърбърг (САЩ) /1958/ и други.