Щъркели на Орлов мост

Като види човек щъркели сваля  мартеница и му става едно такова хубаво, радостно. Мене едни обаче щяха да ме подлудят.

Щъркелът те хвърля в много спомени. Трака-трака-трак – и ей го Щъркелово гнездо край язовир Искър. Сетих се за него, докато търсех снимка за дописка на сайта ни ekspresso.bg, който с Живко Гинчев се забавлявахме с надеждата някой да го купи.

Търсех щъркел в гугъл, но попаднах на видео в ютюб – гнездо в село Драгушиново. Някакви екоактивисти си намерили занимание – следят щъркелите по цял ден, по цяла нощ, Драга и Драго ги кръстили. Дебнат ги какво ядат, колко спят, мушкат ли се редовно, кръшкат ли си и прочие важни неща за хората от този бизнес.

Мислех за щъркели докато заспя и ги сънувах. И се събудих. Ама сънят като че ли продължаваше, сякаш щъркел мърдаше в гнездото, чувах съчки да пукат, отвреме-навреме единият протакваше с клюна – трака-трак, тихичко, ама през нощта – всичко се чува. Бах мааму. Сънувам ли, внушавам ли си! Сякаш наистина щъркелите бяха до мене, чувах ги как мърдат, как се въртят в гнездото.

Пак се унесох и си спомних за Щъркелово гнездо, и за Иван и Милка. За тихите кротки купони в къщичката им край язовира, за костурите и платиките, за пирожките и пържените кюфтета на баба Райна, майката на Иван. Бараката им беше току под триметровата каменна ограда на имението на Христо Стоте манекенки. Като минаваха покрай нас хората си викаха – вижте ги слугите на бизнесмена, и те пийват и хапват, бедните, и те душа носят.

Тогава бяхме в „24 часа“. Правехме регионалните издания. Ден работиш, шест разпускаш. Работа дето не можеш да я измечтаеш. Мислех, че няма по-голям рахат от нашия, но съм се лъгал. Комшията Горан един ден направо ме разби. Разказа ми как 14 години работил в развойно звено. Цели 14 години 10 души в една стая не правели абсолютно нищо, освен да дойдат на работа в 8 и да си тръгнат в 17. Ние изкарахме има-няма две години. Добре де, викам му, Горане, как така нищо. Нищо, бе, нищо, отвръща той. И се кръсти. Носеха ни в понеделник едни папки, до петък ги разгръщахме и подписвахме. И те си ги прибираха. Другата седмица пак. Ех, времена, ех, комунизъм…, размечта се Горан и пак се прекръсти атеисдтът ниеден. И как спряхте, издънихте ли се нещо? Лош късмет, разказва ми той – вече бях сигурен, че там ще се пенсионирам, но решиха да събарят сградата. Дойде един началник и още като му видях злите очички разбрах, че ще ни ръзръшка. Огледа ни и ни вика: вие какво вършите тука? Ми, развойно звено сме. И какво развивате? Ние мълчим. Какво мълчите, бе, какво развивате, акъла си ли, патките ли си! Голям простак. Сега сядайте и пишете – какво си развивал, докъде, доколко. Искам всичко написано, черно на бяло. И така ние развяхме белия байряк. Разкараха ни до един.

Малко след тази изповед и нас с Иван ни развяха. Хубавите неща бързо свършват. Докато се усетиш някой те отвил и изритал от рахата.

Щъркелът в стаята ми пак се размърда. Ама го чувах все едно че до леглото ми беше свил гнездо. Върти се, полегне на една страна, съчките изпукат, малките и те се размърдат. Ай сиктир, побърквам ли се! Бе все едно до мене лежи, ето, пак затрака.

Отново се отнесох. Сетих се сега за Константин Щъркелов, ясно защо, покрай щъркелите. На Битака имам няколко тотални провала с големия майстор на акварела. Този пазар е университет по търговия. Циганите са професори, ще те купят и продадат докато се усетиш. А крадците са като анестиолози, но за тях друг път. Продавачите са тънки психолози, с един поглед те сканират и знаят колко ще изкярят от тебе.

На Битака важат строги закони. Един от тях е като видиш нещо ценно, купуваш без да се пазариш. След тебе вече дебнат хиени, кажеш ли си дай малко да помисля и ще се върна след пет минути, си изгорял. След секунди стоката изчезва. И играеш на риск. Виждаш картина, не можеш да сбъркаш Щъркелов. Както и Ван Гог. Въргалят се по земята техни колкото искаш. Рамкирани, остъклени. Хеле Ван Гог, той се намира по-често от Щъркелов. За 30 години стаж на Битака съм попадал поне на стотина слънчогледа и педесетина червени лозя в Арл. Естествено, снимки. Но оригинали на Косьо Щъркелов са купувани на Битака. Пред мене, пред очите ми един го взе за 12 лева. Голям, прекрасен акварел. Циганинът поиска 20 и тоя вместо да го грабне и да разцелува в устата продавача, почна да се пазари. Ама тая рамка била прогнила, ама стъклото спукано на три места. Абе аланкооолу, грабвай Щъркелов и бягай, бе! Обаче на Битака има и друг закон. Когато един пазарува, другите не се месят. Само гледаш, кръв ти капе от сърцето, молиш се сделката да се провали. Я алчният купувач да се откаже, я циганинът да държи на цената си, молиш се на бога и на мамона. Господ онзи ден не чу молитвите ми. Продавачът отстъпи и тоя го купи за 12 лева. Бутна го в торба „Била“ и продължи нататък, все едно си е намерил стара, но запазена белачка за картофи.

След тази случка видя ли Щъркелов полудявам, кръвта ми кипва, разумът се размътва и колкото каже циганинът, давам. Три лева, пет, десет. 100 лева да каже купувам без пазарлък, после тихичко се оттеглям настрани, прекръствам се, вадя лупата и почвам експертизата. Почти винаги не стигам до нея, щото от километри е ясно, че е снимка. Псуваш, но вдигаш глава и продължаваш. Както казва Стоичков, на Битака играем мач за мач. Така на няколко пъти купувам снимки. Пък и не само с Щъркелов съм се дънил. Три пъти Златю ме подведе, два пъти Георги Баев. Рискове на професията.

Пак се унасям и пак се събуждам от тракането на щъркелите. Мамка му, аз наистина полудявам! Почнах да чувам и петли да кукуригат. След малко и кучета се разлаяха. Щъркелите се размърдаха в гнездото, съчките запукаха, ще ми продънят ушите. Господи, какво става? От четири месеца не пия. Грам! Не съм близвал. Нямам абстиненция, защо ми се причуват щъркели, а сега и петли и кучета! При това в учебниците пише при абстиненция за бели мишки, не за щъркели. Шантава работа.

Докато се унасям, в гнева си се сещам Нане Стоичко и върбата му, за крадливия щъркел, който си направил гнездо с мазната му капа. И платил скъпо за коварството да откраднеш на босия шапката. Любим разказ от любимия Елин Пелин. Пак се зачудих кой ми е фаворитът – Нането или Задушницата. Бе, мамка му, стреснах се пак, какви черни мисли почнаха да ме навяват покрай щъркелите! Каква Задушница! Вярно че и аз съм самичък като Станчо и Стоилка, ама…ай спри се, де!

Лека-полека се развидели. Вече бях сигурен, че не съм добре, че съм болен. Чувах гласове навън, кучешки лай и петли. Се едно че бях на село, а не в центъра на София. Нерде Орлов мост, нерде петли на зазоряване. И скърцането на гнездото, което вече стана зловещо. Помислих си дали някой от комшиите – Дойчин или Деян, и двамата са домашни майстори, чегърта нещо от зарана. Това гневно драскане обаче ми приличаше на нещо познато и бързо се сетих. На мишката! Имах ужасен спомен от мишка. В моята следразводна ергенска квартира една се беше качила до втория етаж. И всяка нощ ме подлудяваше с дращене по тапетите. Сигурно от лепилото се омагьосваше и ставаше смела и нахална. Веднъж замръкнах с жена до мене и се молех да не се появи и тази нощ. Мишката обаче напук се представи блестящо. А Емилия беше певица, с остър изтънчен слух. И опънати нерви, беше винаги готова за скандал. Този път реагира малко бавно, но по своя си начин. Покрещя докато си изкара страха на мене, издебна когато мишката спря за малко да стърже, облече се и си поръча такси. И пак закрещя, но вече професионално, като оперна певица каквато беше. Мисля, че стигна четвърта октава, защото събуди всички до четвъртия етаж. Мишката се скри в дупката от страх, но Емилия си беше тръгнала. Аз се обяснявах половин час със съседите, а после и с полицията, която бяха извикали едни идиоти от първия етаж. Направиха оглед, подписах някакъв протокол и те си тръгнаха.

Аз легнах и чух пак мишката, вече надрусана и припълзяла на разузнаване. Грабнах една ябълката от нощното шкафче и я хвърлих по посока на дращенето. То спря и аз заспах. На сутринта ябълката беше изядена.

Стана светло. При мене петлите вече не пееха, кучетатата пролайваха вяло, чуваха се и гласове, които си подвикваха нещо. Станах уморен от кошмарната нощ и седнах до компютъра. Пращенето на съчки се усили и аз, както се казва, го локализирах. От слушалките идваше! Сложих ги и кликнах с мишката. На екрана се появи се гнездо с два щъркела в него. Ютюб предаваше онлайн живота на щъркелите Драго и Драга от село Драгушиново.