За какво ще гласуват турците в неделя

Тази неделя, 31 март, над 61,4 млн. турски граждани ще гласуват за избор на местни органи на властта през следващите пет години – кметове във всичките 81 окръжни града, в стотици околии и общини и десетки хиляди квартали и махали, а така също и членове на съвет на провинциите и общините.

Гласуването ще се осъществи в общо 206 хиляди избирателни секции в страната, които ще бъдат разположени в училищните сгради. Понеделникът ще бъде неприсъствен ден за учениците.

Около 12 млн. от избирателите са регистрирани в мегаполиса Истанбул. За първи път на тези избори ще гласуват 1 032 610 млади хора. Според регистрите на Висшата избирателна комисия (ВИК) над 210 хиляди турски гласоподаватели са родом от България. На местните избори право за гласуване имат само турските граждани, които са със статут на уседналост в страната.

Според турския избирателен закон гласуването е задължително, а на неявилите се пред урните се налага глоба. На изборите за парламент и президент през май 2023 г. санкцията за негласуване възлизаше на 300 турски лири (около 9 евро).

По данни на турското министерство на вътрешните работи 594 хиляди служители на полицията, жандармерията, бреговата охрана и доброволци ще опазват сигурността в изборния ден.

Обстановката

През последните дни видимо впечатление прави активната предизборна атмосфера в 16-милионния мегаполис Истанбул.

Предизборни щандове, афиши на политически партии и постери на кандидат-кметовете могат да се видят навсякъде из града. Автобуси и микробуси с музикално озвучение обикалят улиците на мегаполиса, следвани от полицейски коли за борба с безредиците, а активисти раздават листовки и агитират за един или друг кандидат. Впечатление правят и посланията на афишите из града – някои акцентират върху икономическите трудности в страната, други – на обстановката в Газа, трети – на проблемите с мигрантите от Сирия и африканските страни. Кампанията не подминава и Тик-Ток и останалите социални мрежи.

По административно деление Истанбул се състои от 39 общини, някои от които, като например Есенюрт, с население от 1 млн. души.

Местните избори в Турция по правило имат различна динамика от общите, в които тежестта пада върху партии и коалиции. При местния вот на преден план изпъкват проблемите на местно ниво и способностите на местните кандидати. Това означава, че избирателят независимо от партийната му принадлежност, може да прояви рефлекс, еднакъв с този на електорат, спадащ към различен политически сегмент. Случва се гласоподавател с десен уклон да гласува за кандидат на лява партия или избирател от светските среди да даде гласа си за ориентирана към исляма политическа сила.

Битката за Истанбул

Въпреки че избори в неделя ще се проведат навсякъде в Турция, „31 март ще бъде вотът за Истанбул“, коментира социологът Бекир Агърдър.

Общо 49 са кандидат-кметовете за Истанбул, което се случва за пръв път в новата история на мегаполиса.

Миналата неделя, 24 март, само в един ден над 10 кандидат-кметове организираха именно в Истанбул най-големите си предизборни митинги, което говори за значението, което се отдава на мегаполиса.

Основната надпревара в Истанбул ще бъде между Екрем Имамоглу от основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП), който се кандидатира за втори мандат, и Мурат Курум от управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Курум има зад себе си мощната подкрепа на президента Тайип Ердоган, който лично и много активно агитира за Курум на всички митинги, в които участва като лидер на ПСР.

ПСР е най-голямата политическа сила в страната, която наброява около 12 млн. членове.

За разлика от местните избори през 2019 г., в предизборната агитация този път много силно доминира волята на Ердоган непременно да отвоюва властта над Истанбул от ръцете на опозицията в лицето на сегашния кмет Екрем Имамоглу.

Влиянието на Ердоган

По информация на президентската пресслужба Ердоган участва в предизборните митинги в подкрепа на Курум в над 40 окръга на страната. На последния митинг в неделя (24 март – б.авт.) обаче, на който Ердоган произнесе едночасова реч, участваха около 650 хиляди души, което е доста по-малко от предишните митинги, които събираха по милион-милион и половина симпатизанти.

На парламентарните избори през 2023 г. ПСР спечели 36,3 процента от гласовете. Сега целта на Ердоган е не само да запази този резултат, но и на всяка цена да победи Имамоглу и да отнеме Истанбул от НРП, казват наблюдатели.

Президентът насочи всички ресурси към тази цел. Министри в кабинета на Ердоган като вътрешния министър Али Йерликая, бивш валия на Истанбул, агитират на митингите в мегаполиса в подкрепа на Курум.

“Седемнайсет министри от кабинета са на полето на предизборната агитация като мобилизирани на задължителна служба”, коментираха критични към Ердоган медии в Турция.

В клиповете на ПСР се акцентира върху дейността на Ердоган като кмет на Истанбул. Появи се и компромат, в който истанбулската община начело с Екрем Имамоглу бе обвинена в корупция, като дори започна разследване на кметове. Впоследствие обаче се оказа, че случаят се отнася за период отпреди 5 години.

Предишните местни избори през 2019 г. първоначално бяха спечелени от Екрем Имамоглу от основната опозиционна НРП, но Ердоган насрочи повторение на вота, от което отново Имамоглу излезе победител, с над 800 хиляди гласа преднина от кандидата на ПСР. Тогава кюрдските избиратели подкрепиха опозиционния кандидат, което имаше решителна роля за победата му.

Шансовете на Имамоглу

Имамоглу спечели 54 на сто от гласовете през 2019 г., а предизборната си кампания води под мотото “Пълен напред”. За разлика от началото на кампанията, в последните седмици той отново води много активна предизборна агитация, признават дори критиците му.

„Сега няма коалиции, с изключение на една – всички срещу Имамоглу“, посочва анализаторът Мурат Йеткин, подчертавайки, че е налице остра политическа поляризация в страната.

Фракционните ежби в НРП (за и против бившия председател Кемал Кълъчдароглу, който се провали като кандидат-президент на изборите през май м.г. и бе отстранен от поста на последния конгрес – б.авт.), острите нападки на бившите съюзници на НРП в опозиционната предизборна коалиция Национален алианс, сред които на първо място лидерката на „Добра партия“ Мерал Акшенер, също подкопават реномето на Имамоглу.

Кюрдският ефект

Прокюрдската партия ДЕМ, която още в началото издигна двама свои кандидати за кметове срещу Имамоглу, заплашвайки да отнеме гласове за Имамоглу, дни преди вота обяви, че ще обедини силите си с основната опозиционна НРП и ще подкрепи кандидатите ѝ в 22 общини на Истанбул. Всъщност решението не изненада запознати с темата анализатори, понеже от доста време се водеха преговори.

Освен това кюрдският електорат е разнороден. Има фракции, които подкрепят Ердоган с надеждата, че ще разреши кюрдския въпрос, но има и много недоволни от политиката на ПСР, която назначи администратори на мястото на избраните кметове в кюрдски общини.

“Кюрдите са най-многобройното население в Истанбул. Всички чакат да видят за кого ще гласуват кюрдите в Истанбул и какво ще направят. Виждате ли силата си? Призоваваме кюрдите в Истанбул да гласуват за себе си”, заяви на митинг в Диарбекир бившата кюрдска депутатка Лейля Зана, носител на Сахаровата награда за мир.

Според споразумението между НРП и ДЕМ, прокюрдската партия ще има заместник-кметове в общините, които ще спечели НРП, твърди експертът по кюрдските въпроси Музаффер Тюрк.

Подкрепата на кюрдите безспорно ще подсили активите на Екрем Имамоглу, посочват анализатори.

Факторът икономика

Президентът Реджеп Тайип Ердоган „за пръв има срещу себе си опоненти, които са по-силни от идеологическите, религиозните и социалните различия на електората на ПСР и които са обединителен фактор за нагласите на избирателите“, коментира анализаторът на свободна практика Фехим Гючлю, с когото анализирахме обстановката преди изборите.

“Това са икономическите трудности, поскъпването на живота (границата на абсолютна бедност е около 19 хиляди турски лири, а минималната заплата е 17 хиляди турски лири – б.авт.), ниските пенсии, които инфлацията топи, непосилните разходи за препитание, особено за пенсионерите, които наброяват 15,8 млн., поскъпването на лекарствата, проблемите на здравната система, безработицата сред младите хора, девалвацията на турската лира и др. Всъщност това са проблеми, които са резултат от управлението на ПСР, която е на власт вече повече от 20 години и недоволството е насочено срещу нея. 31 март ще бъдат не само местни избори, но и избори, на които за пръв път определящо ще е недоволството от икономическото положение. Това е, което виждам, когато вървя по улиците”, казва още той.

Анализаторът коментира и по-слабото от очакваното присъствие на митинга на ПСР в Истанбул в неделя, което по думите му е безпрецедентно и е предизвикало разочарование. Очаквам до последните часове преди вота Ердоган да агитира за Курум, допълни той.

Отлив от Ердоган към Ербакан?

С голяма вероятност се очаква на вота в неделя изненада да поднесе Партията на новото благоденствие (ПНБ) на Фатих Ербакан, син на покойния ислямистки премиер Неджметтин Ербакан, който беше политически ментор на Ердоган, но впоследствие пътищата им се разделиха.

Тя е ислямистка радикална партия, продължение на Партията на благоденствието на бащата Ербакан. ПНБ обединява ислямистите, недоволни от олигархическата политика на Ердоган, с други думи това са по-бедните ислямистки среди, за които “няма дял от благата на ПСР”. На предишните избори партията участва в коалицията на Ердоган-Бахчели – т.нар. Републикански алианс. Но за вота на 31 март тя демонстративно напусна коалицията. За два месеца е увеличила електората си с 240 хиляди нови членове, посочва печатният орган на ПНБ в. „Милли газете“.

ПНБ, която предлага напълно различен модел от правителството на Ердоган за излизане от икономическата криза, вероятно ще получи повече гласове от очакваното в цялата страна точно поради тази причина, посочват анализатори.

Партията събира одобрение и с антиизраелските си изяви в подкрепа на Газа, обвинявайки ПСР, че продължава търговско-икономическите връзки с Израел.

Защо изборите на 31 март са толкова важни?

Турският държавен глава не само обича често да припомня максимата ”който владее Истанбул, владее Турция“, но и има силна емоционална връзка с града на Босфора. Оттук, когато през 1994 г. спечели кметския пост, тръгна възходът му, който го изведе до върха на политиката на страната и в международен план. В речта си след поредната изборна победа през май м.г. Ердоган заяви, че ”целта на изборите на 31 март е спечелването на Истанбул“.

Това означава, че евентуален успех на Мурат Курум ще бъде важна победа за Ердоган. Най-вече в духа на плановете му за изготвяне на нова конституция на Турция, която би позволила да се кандидатира за нов президентски мандат. И обратното – негативен резултат би бил колосална загуба за президента.

Ако Имамоглу отново спечели изборите, това ще бъде източник на психологическа мотивация не само за НРП и светския електорат в Истанбул, но и за баланса опозиция-правителство. От друга страна това ще му отвори пътя за лидерството на НРП и за потенциалната му кандидатура за президент в бъдеще, така както се случи с Ердоган. И обратното – ако се провали на изборите, опозицията не само ще загуби Истанбул, но ще претърпи огромно, второ психологическо поражение след загубата на президентските избори през май м.г.

Какво казват социолозите?

Според резултатите от 9 социологически агенции, които публикуват средните аритметически стойности на резултатите от направените проучвания, Екрем Имамоглу води пред Мурат Курум с 41,9 процента срещу 39,8 процента. Следват Мерал Данъш Бекташ от прокюрдската ДЕМ, Бугра Кавурджу от „Добра партия“, Мехмет Алтъноз от Партията на новото благоденствие, Азми Карамахмутоглу от Партия на победата.

Водещата социологическа агенция Сер-АР дава превес на основната опозиционна НРП в Истанбул, Анкара и Измир, но в редица окръзи като Одрин, Анталия, Битлис, Денизли, Орду, Карс, Малатия, и др. предвижда надпревара ”по острието на бръснача“.

В окръзите, където ПСР и националистическата ПНД номинираха поотделно кандидати, опозиционната НРП има шанса да излезе на преден план. А в окръзите където доминира Партията на новото благоденствие, тя се очаква да отнеме част от гласовете на ПСР, посочва агенцията.

Социолозите прогнозират, че вотът на колебаещите се до последния момент гласоподаватели ще е решаващ за изхода на изборите.

В неделя предстоят вероятно най-оспорваните и най-трудно предсказуеми местни избори в Турция досега. Те обаче крият и потенциала на 1 април сутринта 85-милионна Турция да осъмне в различна политическа среда и нови политически баланси.

Изборният ден ще започне в 8 часа и ще приключи в 17 часа, а в източните и югоизточните провинции един час по-рано – 7-16 ч. След 19 часа се очаква да бъдат вдигнати забраните за публикуване на резултатите.

Четете още

Избор на редактора